Старобългарски речник
долца 
долца -ѧ ж Овца, която се дои, дава мляко; кърмачка, дойка їꙁбьрара (!) дада раба своего. ї поѩтъ і отъ стадъ овьіхъ. ѡтъ доілць поѩтоі (!) СП 77.71 Изч СП Гр ἡ λοχευομένη доілца Нвб доѝлица диал остар ВА Дюв ЕтБАН РРОДД Срв доилка диал остар ОА ВА НГер МлБТР ЕтБАН БТР АР доѝлница диал ЕС,РдС до̀йница диал Дюв НГер ДА