Старобългарски речник
докъ 
докъ -а м ЛИ докъ дѹмѣꙗннъ Δωὴκ ὁ ᾿Ιδουμαῖος Доикидумеец, старозаветен роб, пастир на Саул [1 Цар 21.7] егда пріде. доікъ дѹмѣанъ (погр. вм. дѹмѣаннъ Север., с. 65, бел. под линия) СП 51.2 Изч СП От евр Dō’ēg доікъ