Старобългарски речник
довольнъ 
довольнъ -ꙑ прил 1. Достатъчен, който е в достатъчно количество полагаатꙿ сѭ пртѫ довьльнѫ на прѣпьрѣн С 371.19 въꙁдаань довольно. жт ѹгодьно.  дѹшѫ трѣꙁвѫ  въстанвѫ С 493.12 аште бо  проꙁорьлво  въ словес довъльное мѫште  бъдрьлвое  млосрьдьное ... штетъ благоспьітане ЗЛ Iб 14 2. Който е в състояние да направи нещо  кто стъ довьленъ словесꙑ сповѣдат. того добьст  трѹдꙑ. ѧже сътвор тѹ сѣдꙙ С 274.2 довольнъ бꙑт a) ἀρκέω, ἱκανόν εἰμι Достатъчен съм, стигам он же рѣшѧ г се ножа съде дъва. онъ же рее мъ довьльно естъ М Лк 22.38 З не доволно м бѫдетꙿ врѣмѧ. да всѣ съповѣдѣ. беꙁаконꙿнаѣ дѣла Р II 3.12 b) ἀρκέομαι, ἐξαρκέω Доволен съм, задоволен съм от нещо нкогоже обдте н оклеветате. ꙇ дьвьльн бѫдете оброкꙑ вашм М Лк 3.14 З А не бꙑстъ довьльнъ. пріносіт ѹеньѣ. о едіномь бꙁѣ К 10а 25 М З А К С Р ЗЛ Гр ἱκανός ἀρκῶν αὐτάρκης довьльнъ довьл҄енъ Нвб доволен ОА ВА АК Бот НГер МлБТР ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА доволний остар НГер