Старобългарски речник
доволъ 
доволъ -а м Сума, необходима, за да се покрият разноските за нещо къто бо отъ васъ хотѧ стлъпъ соꙁъдат. не прѣжде л сѣдъ раштьтетъ доволъ. аште матъ же естъ на съвръшене М Лк 14.28 З доволъ мѣт ἀρκέομαι, αὐτάρκειαν ἔχω Имам достатъчно количество от нещо ꙇ не до сего же доволъ імѫште. нъ ꙇ раꙁбоінꙇкꙑ нѫждѧтъ. прітаѭште съмрьт его. да бі съмрътъное пріѧштенье. неъстъ бꙑла коньінъꙇ его К 11а 15 ꙇ ѹмнож жта ꙁем. ꙇ дрѣва сельнаа. блаⷢ҇слов. да вꙿсѣмь обогащаем раб тво. ꙇ вꙿсь доволъ мѫще. ꙇꙁбꙑтъкѹемъ во вꙿсѣкомь дѣлѣ блаꙁѣ СЕ 12b 17 Срв.СЕ 15b 19—20 СЕ17а 6 Изч М З СЕ К Гр δαπάνη Нвб Срв доволно нареч ОА ВА АР РБЕ