Старобългарски речник
довест 
довест -доведѫ -доведеш св Доведа някого до някъде навед мѧ на пѫть тво правꙑ. ꙇ довед мѧ оца твоего прѣвꙑшънѣаго СЕ 36b 2—3 стааго ѹкрѣпвъ доведе бес трѹда на мѣсто С 31.26—27 доведъше пешт  прлагаѭште мъ главꙑ палѣхѫ С 39.6  мол҄ꙗше бога съ слъꙁам. довест сꙙ въ мѣсто добровъгодънⷪ  мльально.  на съпасен строно С 282.21  мол го поѧт ї.  довест къ стѹѹмѹ.  молт го. да свободтъ  отъ страст С 564.12 Образно. тебе рад рѫцѣ мо с къ гвоꙁдмъ прложхъ. да т доведѫ дьнесь паствꙑ беꙁбѣдьнꙑѧ С 503.4 довест сѧ Изч СЕ С Гр ἀπάγω ὁδηγέω προξενέω ἀποσῴζω Нвб доведа́ ОА ВА АК Бот НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА