Старобългарски речник
добръ 
добръ -ꙑ прил 1. Добър, който има добър нрав хвалте гѣ ѣко благъ гь. поїте їмен его ѣко добро СП 134.3 вдш л колко множьство крьстꙗнъ пожръшꙙ бв. гда тѣхъ мнтъ т сꙙ бꙑт добрѣшѹ С 106.28 ꙁълаа главо дръꙁнѫ л досадт добрꙑѧ нашꙙ црꙙ С 148.6—7 съвѣдѣтел҄ь же добрꙑ їѡанъ нашъ прѣподобьнꙑ пастꙑръ С 277.28 да беꙁ ѹма ѹбо облмъ бесѣдѹш ѡ ловѣне ... глагол҄ꙙ ꙗко їѡсфъ нѹдма бѣ добръ  бе ꙁълоб С 365.15 Който предизвиква добра, одобрителна оценка. ꙗввъ сꙙ мъ съпастел҄ь рее ꙁвол҄ен ваше добро. нъ же сътрьптъ до коньца тъ съпасетъ сꙙ С 70.30 Образно. не раꙁлѫ мꙿне отъ добрꙑхъ овець. пастꙑрю добръ. не съета мꙿне съ проклѧтꙑм СЕ 84b 17—18 2. Доброкачествен не добро л сѣмѧ сѣлъ ес на селѣ твоемь. отъ кѹдѫ ѹбо матъ плѣвелъ М Мт 13.27 З А У вьсѣкъ лвкъ прѣжде доброе вно полагаатъ М Йо 2.10 З А бѫд въ добро брашъно. ѣденѣ мѣсто. сѹхоѣдець. въ вноптѣ мѣсто водопца СЕ 70а 24  бѣаше прѣдь н҄ма трепеꙁа ѹготована вьсѣьскꙑм брашънꙑ добрꙑм С 182.11 Образно. добра корене. добра же  лѣторасль. покаꙁа доблаꙗ мат. ꙗко ѹенм благꙑѧ вѣрꙑ вьскрьмла  пае. неже млѣкомъ С 96.16 За земя, почва: плодороден. а еже на добрѣ ꙁем с сѫтъ. ꙇже добромь сръдьцемъ  благомь. слꙑшавъше слово дръжѧтъ М Лк 8.15 З А СК Който е в добро състояние. вдѣвъ н҄вѫ добрѫ  плодънѫ  съꙁьрѣвъшѫ С 40.26 3. Грижлив, усърден, работлив добрꙑ рабе благꙑ  вѣрьне. о малѣ бѣ вѣренъ надъ мъногꙑ тѧ поставлѭ М Мт 25.23 З, А, СК. Срв. СЕ83а 2 пастꙑрь добрꙑ дшѫ своѭ полагаат ꙁа овьцѧ М Йо 10.11 З, СК. Срв. С328.21 же дѣлател҄ь добрꙑ раꙁлѫаѧ дѹхомъ стꙑмъ плѣвꙑ пꙿшенцꙙ. хлѣбъ небесъскꙑ С 143.19 въсхотѣ блаженꙑ сава поставт  въ санъ цръкъвънꙑ. акꙑ добра  съвръшена рьнца сѫшта С 285.29 4. Хубав, красив, прекрасен додошꙙ  новосвѣтълꙑѧ благовѣрю подвжьнкꙑ ... добрꙑѧ цвѣтьцꙙ крьстꙗномъ С 57.18 вждѫ вꙑ мѫж растомъ добрꙑ.  красънꙑ  словомъ ѹмѫдренꙑ С 175.23 свободь смъ въ добрѣ въꙁдрастѣ.  вонъ въ дѹѯовѣѣмъ нѹ С 147.11 Скъпоценен, драгоценен. подобъно естъ цсрстве нбское лвкѹ кѹпъцѹ. ꙇщѫщѫ добръ бсьръ М Мт 13.45 З А СК ѣко каменемь добромь  съсѫдꙑ ѹкрашена естъ М Лк 21.5 З 5. Щастлив къто есть лкъ хотѩі жївотѹ. любѩ дьн вдѣт добрꙑ СП 33.13 жвъ двѣ лѣтѣ въ добрѣ старост  въ славьнѣ. жтю конецъ съконьа С 51.27 състарѣвъ же сꙙ ѹбо въ добрѣ старост доде коньца жтю С 208.3 ; съконьа сꙙ блаженꙑ ꙗкѡвъ въ старост добрѣ С 532.2—3 6. Като същ. добр м мн [οἱ] ἀγαϑοί Добрите; хората с добри прояви или добър нрав ꙇ шедъше раб т на пѫт. събърашѧ вьсѧ ѩже обрѣтѫ. ꙁълꙑѩ же  добрꙑ. ꙇ сплъншѧ бракъ въꙁлежѧштхъ М Мт 22.10 ЗI, А. Срв. СЕ 106b 11 нꙑнꙗ вдмъ ꙗко богатї і ншт.  ꙁъл  добр. отъ того слѹжъбѫ прмьѭт С 262.6 7. Като същ. добро ср [τὰ] καλά, [τὸ] καλόν Добри неща, добрини, добро въꙁдаѭщеі мнѣ ꙁъла въꙁ добраа. облꙑгаахѫ мѩ ꙁане гонѣахъ благостꙑнѭ СП 37.21 Срв. СЕ77а 1—2 наьньше бо рьвьноват на доброе ЗЛ IIа 17 добраꙗ дѣтѣль εὐεργεσία, ἀρετή Добродетел; добро, похвално дело; благородна постъпка ꙁа тꙑ лі добрꙑѩ дѣтѣлі сьѩ мъꙁдꙑ въꙁдаеші емѹ К 4b 4 еже ѹбо ꙁабꙑшѧ добꙑѩ (погр. вм. добрꙑѩ, Достал, с. 332, бел. в Индеска) его дѣтѣлі. въмѣсті бъ въ праꙁдьнікꙑ хъ дѣтѣлі. да і хотѧште. і не хотѧште. ꙇмѫтъ памѧтъ К 6b 27 подобтъ сѧ добрѣ дѣтѣл ꙁълоба Х II Аа 11 того дѣл҄ьма велѧ ьст мѣахѫ отъ цѣсара. мент сѫште вьсѣм ꙁа добрѫ дѣтѣль С 85.3—4 такожде же  мꙑ въспомꙙнемъ прѣстоѧштїмъ добрѫ дѣтѣль мѫжь С 83.16—17 ловѣкъ добра рода ἄνϑρωπος εὐγενής Човек от благороден, знатен род лкъ еднъ добра рода де на странѫ далее М Лк 19.12 З А добраꙗ вонꙗ, добрꙑѩ вон҄ѧ ἀρώματα Благовоние, благоухание вьстан сѣвере  прд юже. провѣ градъ м. да потекѫтъ добрꙑѧ вон҄ꙙ С 349.16 Образно.  странꙿнї множаахѫ сꙙ к н҄емѹ. добрꙑѧ рад вон҄ꙙ мен го С 549.12 добрꙑ нравъ ἦϑος Добър характер нрава добрааго рад  кротост добро стъ да жвеш С 129.28 добрꙑ мѫжь εὐλαβής Благочестив, богобоязлив, набожен човек многъ плаъ творꙙште по вьсꙙ асꙑ. пае же о добрꙑхъ мѫжхъ.  о добрѣ жт бꙑвъшмъ С 134.20—21 добро дѣло δικαίωμα Праведно дело, праведна постъпка аште бо і тъмѫ ꙇмамъ добрꙑхъ дѣлъ. гнѣвъ же дръжімъ К 9b 15—16 добр мѫенц καλλιμάρτυρες, καλλίνικοι μάρτυρες Достойни, доблестни мъченици аꙁъ же вашего събора мол҄ѫ ѡ мѫнц. славьнї  ьстьн. ꙁбъранꙑѧ слѹгꙑ добрї мѫенц благовѣрю С 67.13 пон҄еже благодѣт  вѣрѫ прѣмѫдрост. посрѣдѣ пакостьнкъ. добрї мѫенц проповѣдасте С 68.7 дѣахѫ же добр мѫенц. вь сѹрьскѫ ꙁемьѭ С 58.3—4 добромь жтьмь ἐνάρετος Който води добродетелен, праведен живот  побесѣдѹш къ рьньцѹ їѡанѹ ... мѫжѹ правьдвѹ  добромъ жтмъ С 294.11—12 добро врѣмѧ εὔκαιρον Удобно, подходящо, благоприятно време добро стъ врѣмꙙ дьньсь вьсѣмъ намъ вьꙁпт С 486.22 дьньсь добро стъ врѣмꙙ пакꙑ решт. пророьскꙑ онъ гласъ. кде т сьмрьт жꙙло кде т аде побѣда С 487.4 добрѣ бꙑт ὑπερβάλλομαι По–добър съм; превъзхождам по добрина някого наьньше бо рьвьноват на доброе.  подвꙁаѭште сꙙ ꙗкоже дрѹгѹ дрѹга добрѣшѹ бꙑт ЗЛ IIа 18 М З А СК ЗП У СП СЕ К С ЗЛ Х Гр ἀγαϑός καλός καλλίνικος εὐλαβής ἐνάρετος εὐϑαλής περικαλλής κάλλιστος ἡδύς εὐγενής συνετῶς κρείσσων βελτίων χρηστός Нвб добър ОА ВА АК Бот НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА до̀брий остар НГер Срв До̀бра МИ Добра̀ вода МИ До̀бри дол МИ ВП,ТО До̀бри ЛИ До̀бра ж ЛИ Добрев ФИ СтИл,РЛФИ