Старобългарски речник
доброьстьнъ
доброьстьнъ
-ꙑ
прил
Благочестив, набожен
ꙗко тѣмъ доброьстънꙑмъ сповѣданмъ. съпасен ловѣьско състоть сꙙ
С
207.28
боьстꙗ же обраꙁъ от дъвоего сего състотъ сѧ. ѹен доброестънꙑ дѣан благꙑ
Х
II Вб 1
Като същ.
доброьстьнꙑ
м
ед
ὁ εὐσεβής
Благочестив, набожен човек
въшъдъ ѹбо въ антохскꙑ градъ. доброьстънꙑѧ гонꙗаше
С
214.15—16
нъ сѣ оставвъ же беꙁбожьнꙑхъ тѣхъ. на доброьстьнꙑѧ вьꙁбѣшен ... въꙁвраштѫ сꙙ
С
217.15
Изч
С
Х
Гр
εὐσεβής
доброестънъ
Нвб
доброчестен
остар
ОА
ВА
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
ЕтБАН
БТР
АР
РБЕ
РРОДД
ДА
доброчестний
остар
ВА
НГер
Срв
доброчест
остар
ОА
ВА
НТ
МлБТР
ЕтМл
ЕтБАН
БТР
АР
РБЕ
ДА