Старобългарски речник
доброьствъ 
доброьствъ -ꙑ прил Благочестив, добронравен се стъ праведнка мѫен ... тѣхъ рад ꙁлха любмъ стъ богомъ. ътомъ же стъ кънꙙꙁ. покланꙗмъ же сттел҄.  доброьствꙑмъ людемъ С 220.1 доброьств боꙁ  освѣштан богꙑн҄ꙙ артемдꙑ. т тꙙ мѫтъ сънабьдѣт С 222.7—8 же ѳеодѡръ отъ вьсего нꙑнꙗ болѣрьска сьвѣта.  къ доброьствѹѹмѹ нашемѹ цѣсарѹ ѹстнꙗнꙋ. о съмꙑслѣ  стотѣ жтꙗ ... ѹдмъ стъ С 281.13—14 Изч С Гр εὐσεβής εὐσεβέστατος ϑεοσεβής Нвб доброчестив остар МлБТР РБЕ