Старобългарски речник
добротворт 
добротворт -добротворѭ -добротворш несв Върша добрини, правя добро новорожденꙑѧ ждовъскꙑ дѣт акꙑ трѣвѣ ѹвꙙнѫт сътвор т тебѣ о ꙁавст лко добротвор С 389.15 хъ же хромцемъ хъ теень даровааше.  всельскꙑ съконьа добротворꙙ. досаждаѭшмъ емѹ С 481.21 Прич. сег. деят. като същ. добротворѧ м ед ὁ εὐεργετῶν Този, който прави добро  ꙿто пае на добротворꙙштааго подвжеш сꙙ. акꙑ саѹлъ даудомъ помагаѧ. а тобоѭ псⷪпѣшамъ С 389.16 С Гр εὐεργετέω добро творт Нвб добротворя остар ВА МлБТР