Старобългарски речник
добросътвор҄ень 
добросътвор҄ень -ꙗ ср Благодеяние, милостиня да мѫще гобеꙁе твое. подадѧтъ  нщмъ. добросътворене СЕ 13а 5 Изч СЕ Калка от гр εὐποιία добросътворене Нвб добросътворение книж остар ВА