Старобългарски речник

доброродь

доброродь -ꙗ ср Благороден произход дьньсь ловѣьско стъство. отъ дꙗволꙗ протвъства свободвъ. на прьво добрород вьꙁведе С 490.7 Изч С Калка от гр εὐγένεια добрород Нвб доброродие остар МлБТР