Старобългарски речник
доброродьнъ
доброродьнъ
-ꙑ
прил
Благороден, добър
же тѣмъ ꙁмѣн҄енїмъ прѣльст женꙑ доброродьнꙑѧ
С
7.27
доброродьнъ сꙑ не поѹбожа сꙙ самъ
С
163.18
стꙑ кодратъ рее. ꙁѣло добрѣ доброродьнѣ смъ. ꙗко не пожръхъ
С
106.29
Изч
С
Калка от
гр
εὐγενής
Нвб
добророден
остар
МлБТР
