Старобългарски речник
доброраꙁѹмвѣ 
доброраꙁѹмвѣ нареч Благоразумно  ов прносꙙште сповѣдаѭтꙿ доброраꙁумвѣ  сво  владꙑьско С 376.21 Изч С Калка от гр εὐγνωμόνως Нвб Вж. при доброраꙁѹмвъ