Старобългарски речник
доброраꙁѹмвѣ
доброраꙁѹмвѣ
нареч
Благоразумно
ов прносꙙште сповѣдаѭтꙿ доброраꙁумвѣ сво владꙑьско
С
376.21
Изч
С
Калка от
гр
εὐγνωμόνως
Нвб
Вж. при
доброраꙁѹмвъ