Старобългарски речник
добропрмат 
добропрмат -добропрмлѭ -добропрмл҄еш несв Силен съм, здрав съм еште ѹмъножѩтъ сѩ въ старості мастітѣ. ꙇ добропріемлѭште бѫдѫтъ да въꙁвѣстѩтъ СП 91.15 Изч СП Гр εὐπαϑέω Нвб Срв добро и приемам