Старобългарски речник
добропотрѣбьнъ 
добропотрѣбьнъ -ꙑ прил Полезен, потребен при извършването на добри дела аште съсѫдъ. же мьноѭ мьнѣнѣ освꙙштенъ.  добропотрѣбьнъ.  божьствънааго твого мура подобьнъ подъѧтꙗ. непотрѣбьнъ прѣдъ твомъ вельствомъ бꙑстъ С 287.15 Изч С Калка от гр εὔχρηστος Нвб добропотребен остар МлБТР