Старобългарски речник
добропотрѣбьнъ
добропотрѣбьнъ
-ꙑ
прил
Полезен, потребен при извършването на добри дела
аште съсѫдъ. же мьноѭ мьнѣнѣ освꙙштенъ. добропотрѣбьнъ. божьствънааго твого мура подобьнъ подъѧтꙗ. непотрѣбьнъ прѣдъ твомъ вельствомъ бꙑстъ
С
287.15
Изч
С
Калка от
гр
εὔχρηστος
Нвб
добропотребен
остар
МлБТР
