Старобългарски речник
добропомощьнца 
добропомощьнца -ѧ ж Помощница в доброто, в добрите дела пѹст бо к н҄ем жена го добропомоштьнца. поѹштама мѫжа въꙁдръжꙙшт. нꙿтоже тебѣ  правьдвѹѹмѹ томѹ глагол҄ѫшт С 434.5 Изч С Гр καλὴ βοηϑός добропомоштьнца Нвб добропомощница остар МлБТР