Старобългарски речник
добропобѣдьнъ
добропобѣдьнъ
-ꙑ
прил
Победоносен
с днъ на десꙙте страстотръпьц. добропобѣдьн мѫенц
С
271.9—10
Изч
С
Гр
καλλίνικος
Нвб
добропобеден
остар
МлБТР