Старобългарски речник
добродѣꙗт
добродѣꙗт
-добродѣѭ
-добродѣш
несв
сег
деят
същ
добродѣѭще
м
мн
οἱ εὐεργεσίαι
Правещите добро
раꙁбонкъ ... вьсего мра владꙑкѫ поꙁнавъ. достоно дастъ поклон҄ен. то протвѫ томѹ мъꙁдамъ въѣꙁдател҄ь. любвꙑ ьстемь добро дѣѭщтмъ хс ... прѣвелкꙑ даръ дномь асѣ покаꙁа
С
427.11—12
Изч
С
добро дѣꙗт
Нвб
Срв
добродеяние
ВА
РБЕ