Старобългарски речник
добродѣꙗнь 
добродѣꙗнь -ꙗ ср Добро дело, извършване на добра постъпка  гонт вꙿсѣко добродѣане СЕ 81b 17 ꙇ обраꙁъ бѫд емѹ. во вꙿсѣко добродѣѣне СЕ 82b 19 многꙑхъ благꙑн҄ꙙ.  дш полеꙁьнꙑхъ добродѣан.  по ꙁаповѣдемь съпасовомъ жт нанаѭштмъ. добро сьмѣреньꙗ пробрѣтень. ходата бꙑваатъ С 513.16 нъ не ѹкрадетъ ꙁълоба добродѣаньꙗ С 509.26 СЕ С Гр ἀρετή εὐεργεσία добродѣан добродѣѣне добродѣань Нвб добродеяние остар ВА МлБТР РБЕ