Старобългарски речник
добродѣтѣльнъ 
добродѣтѣльнъ -ꙑ прил Добродетелен рабѹ твоемѹ. подажд мꙑсль праведнѫ. ꙇ жꙁнь добродѣтѣльнѫ СЕ 7а 13—14 Изч СЕ Гр ἐνάρετος Нвб добродетелен ОА ВА АК Бот МлБТР ЕтБАН БТР АР РБЕ добродетелний остар ВА