Старобългарски речник
добродрьꙁостьнъ 
добродрьꙁостьнъ -ꙑ прил Смел, дързък в доброто тако же творааше вьса лѣта жтꙗ свого. господѹ работаѧ ... памꙙть свꙙтꙑхъ творꙙ. добродръꙁостенъ. некоторьнъ беꙁълобенъ С 207.20 Изч С Гр εὐπαρρησίαστος добродръꙁостенъ Нвб Срв добро и дързост