Старобългарски речник
доброговѣнь
доброговѣнь
-ꙗ
ср
Богобоязливост, благочестие
егда нравъ благъ съ доброьстмъ въꙁдрастъ. бол҄ьшхъ желаѧ страхъ бож прметъ ... же бꙑстъ о блаженѣмъ рне ... кротост рад лхꙑѧ. же о бож доброговѣн. дѣлꙑ ѹтврьд нареено
С
252.14
Изч
С
Гр
εὐλάβεια
доброговѣн
Нвб
доброговение
МлБТР