Старобългарски речник
добровонь
добровонь
-ꙗ
ср
Благовоние, благоухание
дшѫ го отъ агг҄елъ прѣмьмѫ. съ божьствънѫѭ нѣкоторѫѭ хвалоѭ же добровон҄мъ. на небеса въꙁносмѫ
С
296.9
Изч
С
Калка от
гр
εὐωδία
добровон
Нвб
добровоние
остар
МлБТР
РБЕ
