Старобългарски речник
добл҄е 
добл҄е нареч Доблестно, благородно, храбро станѣте добл҄е ѡ братꙗ  мѫжьскꙑ ꙁа ха. на скврьнавааго сего С 62.30 блаженꙑ же кодратъ ... добь сътрьпѣ лютꙑѧ тꙑ мѫкꙑ С 105.4 она же  нанесеъѩ ма ранꙑ добь сътрьпѣвъша.  съ пострадавъшм прътъша сꙙ С 213.16 ѹвѣс бо ꙗко слоѭ хрстосовоѭ добь вьсе сътръпьѭ С 253.27 отъ маст же вьсѣкоѧ добь съхран сꙙ. по вьсꙙ же асꙑ. съмрьть помꙑшл҄ѣѧ дѹшѫ своѭ въстав на бол҄ьшꙙ трѹдꙑ С 247.9 добл҄е съходт ἐν γενναιότητι [εἰμί] С благороден произход, от знатно потекло съм обѣшташꙙ же сꙙ нѣкотор отъ нхъ слом етꙑр десꙙт. добь съходвъше съконьат сꙙ С 175.9 Изч С Гр γεναίως ἀνδρείως добь Нвб Срв доблестно ОА РБЕ