Старобългарски речник

до

до предл С _%род.%_ 1. За обстоятелствени отношения: a) За означаване на предел, граница на разпространението на някакво действие, движение и под.: до петръ же дѣаше по немь ꙁ далее. до двора архереова М Мт 26.58 З А СК ꙇ въставъше ꙁгънашѧ  вонъ ꙁ града. ꙇ вѣсѧ  до връхѹ горꙑ М Лк 4.29 З А ꙇ тꙑ каперънаѹме. до небсе въꙁнеі сѧ. до ада нꙁъведеш сѧ М Лк 10.15 ѣкоже бо млън сходтъ отъ въстокъ. ꙇ авлѣатъ сѧ до ꙁападъ. тако бѫдетъ  пршестве сна льскааго М Мт 24.27 З А бъъвъшю (!) же дьн. ꙇшедъ де въ пѹсто мѣсто. ꙇ народ скаахѫ его.  прдѫ до него. ꙇ дръжаахѫ  да не б отъшелъ отъ нхъ М Лк 4.42 З он же крѣплѣахѫ сѧ глѭште. ѣко раꙁвраштаатъ люд ѹѧ по вьсе юде. наенъ отъ галлеѩ до сьде М Лк 23.5 З ꙇ петръ ꙇꙁдалее въ слѣдъ его де. до вънѫтрь въ дворъ архереовъ  бѣ сѣдѧ съ слѹгам  грѣѩ сѧ пр свѣшт М Мк 14.54 гї на небсї млостъ твоѣ. ї стна твоѣ до облакъ СП 35.6 ї обладаетъ отъ морѣ і до морѣ. і отъ рѣкꙑ до конеца вьселенꙑѩ СП 71.8  вдѣвъ старць лѣторасль благодарьствѣаше бога съ слъꙁам. ꙗже лѣторасль по малѹ на вꙑсотѫ въсходꙙшт доде до стропа. же  отъстроп С 300.23 болѣꙁнь же напрасна  люта  неꙁдріема. до самѣхъ ѹдовъ доходꙙшт. болѣꙁньно твортъ. мраꙁмꙑмъ ѹство С 89.21  раꙁтръꙁавъше рꙁꙑ мѹ отъ вꙑѧ до ногѹ. меемъ ѹдаренъ бꙑвъ С 62.1  не мошт по ѹставꙿнѹѹмѹ го дот до ефрата.  текъ днъ отъ братѧ на сьрѣтень го. вьꙁꙙт водонось оть н҄его С 551.3  вьслѣдоват мѹ дож ї до к҄есарска града С 223.25 мат же го  не сповъш въꙁдѣвъш рѫцѣ  текѫшт де плаѫшт сꙙ до стааго мѫжа. повѣдат мѹ своѭ бѣдѫ С 43.28 отъ пꙙтѹ наьнъ. по ꙙст. дож ї до главꙑ. то же сътворвъ по обѣма странама тѣла С 563.1 b) За означаване на предел във времетраенето на някакво действие, състояние и под.: до бѣ же годна шестаа. ꙇ тъма бꙑстъ по вьсе ꙁем до годнꙑ девѫтꙑѩ М Лк 23.44 З А ꙇ се бѫдеш млъѧ  не могꙑ проглаголат. до негоже дьне бѫдетъ се М Лк 1.20 З А ꙇ се аꙁъ съ вам есмъ вьсѧ дьн до ськоньанѣ вѣка М Мт 28.20 З А СК благословештѫ гѣ въраꙁѹмъшаго мѩ. пакꙑ же  до ношті покаꙁа мѩ ѫтрѹ ба моѣ СП 15.7 ꙇ съхран  отъ непрѣꙁннъ сѣте. ощаѩ емѹ дшѭ  тѣло. съхран  до съконьанѣ. ꙇ црквь твоѭ стѫѭ бꙑт съподоб  СЕ 81b 2  коньавъше ѱалмъ помолшꙙ сꙙ.  въставъше пакꙑ поꙗхѫ до полѹношт С 70.26 сътворшꙙ же шьств ст. отъ реенааго мѣста до рѣкꙑ. отъ аса девꙙтааго до свѣта С 60.5 глаголаахѫ бо дрѹгъ къ дрꙋгѹ. ꙗко не матъ дот мѣста. до етꙑрь дьнї. како бо матъ сътръпѣт толкъ пѫть. бѣдꙿнѹ сѫштѹ  горънѹ С 31.8  толкꙑ даръ данꙑ мѹ лѣьбъ ...  многꙑѩ трѹдꙑ.  к томѹ ѹже до старост дошъдъшѹ. не сьтръпѣт бран С 521.15 хъже тано дож  до нꙑнꙗ прѣбꙑваатъ дѣло С 274.18 При посочване на период от време преди, по–рано от някакво събитие, действие и под: до, преди. оставте е кѹпьно раст ѹбо до жѧтвꙑ М Мт 13.30 З А въс бо прц  ꙁаконъ до оана прорѣшѧ М Мт 11.13 З А СК бѫдѫтъ бо дъне т скръбьн. ѣко не бꙑстъ такова отъ наѧла ꙁъданю. еже съꙁъда бъ. до нꙑнѣ  не бѫдетъ М Мк 13.19 З троⷫ҇. а се входъ. основанѣ его на горахъ стхъ. до. до ѣковлъ Е 27а 15 прѣбꙑваеш л въ манастꙑр. ꙇ пощень. до послѣдьнѣаго. ꙁдꙑханѣ твоего СЕ 87а 10  ѹцѣсар сꙙ сьмрьть отъ адама до мосеа С 482.19 вънѫ трепеꙁѫ въ црькъвахъ. отъ того до дьнесь.  до пршъствꙗ мѹ. жрътвѫ свръшенѫ твортъ С 420.26 c) За означаване на границите, в които се включва количеството, броят или съставните части на нещо: до веерѹ же бꙑ(въ)шю. гла гнъ внограда. къ прставънкѹ своемѹ. прꙁов дѣлателѧ. ꙇ даждь мъ мъꙁдѫ. наенъ отъ послѣдьнхъ до прѣвꙑхъ М Мт 20.8 ЗI А СК такожде  въторꙑ.  трет до седмааго М Мт 22.26 ЗI ꙇ клѧтъ сѧ е. ѣко егоже аште просш дамь т. до полъ цсрствѣ моего М Мк 6.23 З А нѣстъ творѩі благостꙑнѩ нѣстъ до едіного СП 13.3 d) За посочване на начина и степента на проява на дадено действие: до ꙇ гла мъ прскръбъна естъ дша моѣ до съмрът М Мк 14.34 З додеже аꙁъ помолѭ сѧ. ѣко нꙑнѣ естъ прскръбъна дша моѣ до съмрът СЕ 47а 4 аще кꙿто дрѹга своего ѹпотъ до рѫга. да постте сѧ оба ж҃ дьне СЕ 104а 25 тъгда он ... до сꙑтост кръмм бѣахѫ С 398.22 въꙁалка кръмꙙ вьсь мръ. же отъ пꙙт хлѣбъ пꙙтъ тꙑсѫшть до сꙑт накрьм С 344.19 вьсь родъ того гласа рад. ѹтвръждаетꙿ сꙙ. до агг҄елъ простьрѣ сꙙ рѣь С 509.16 e) За изразяване на приблизителност: около, приблизително гост же мѫжꙙ же ведѣахѫ стааго васлска. бѣаше же хъ до трї на десꙙте. онѣмъ же ꙗдѫштемъ въ клѣт. првꙙꙁашꙙ стааго дѫбѣ сѹсѣ аворовѣ С 18.8 2. За обектни отношения: за означаване на враждебно отношение към някого: срещу, против аште маш то до врага свого. стръгн гнѣвъ. цѣл ꙗꙁвѫ С 421.26 нъ не послѹшаѭтъ л. да нѣстъ то до тебе то того  ѹдобѣ С 377.11 бꙑват до коньца τελέομαι Извършвам до края  бꙑваеⷮ҇ прое ⷩ҇ слѹжъбѣ до конца СЕ 99b 22 до врьха ἕως ἄνω Догоре, до върха гла мъ съ. наплънте водоносꙑ водꙑ. ꙇ наплъншѧ ѩ до връха М Йо 2.7 З А до врьха плодъ творт τελεσφορέω Давам плод, узрявам напълно, изцяло а падъше въ трън сѫтъ слꙑшавъше. ꙇ отъ б(га)атьствѣ (!)  сластьм жтескꙑм ходѧще подавлѣѭтъ сѧ. ꙇ не до врьха плода творѧтъ М Лк 8.14 З А до вѣка ἕως [τοῦ] αἰῶνος Винаги, навеки; во веки веков да ѹпъваетъ їль на гѣ. отънꙑнѣ ї до вѣка СП 130.3 творѩ мілості хѹ своемѹ. дадѹ  сѣмені его до вѣка СП 17.51 вел ѹдесъ. ѧже стꙑ творꙗаше вънѫ наꙁнаменѹѭште до вѣка С 560.27 до дьньсьнꙗаго [дьне], до дьньшьнꙗго [дьне] μέχρι [τῆς] σήμερον, μέχρι τοῦ νῦν До днес, досега, до този момент  тꙑ каперънаѹмъ. вьꙁнесꙑ сѧ до нбсе до ада съндеш. ꙁане аште въ содомѣхъ бѫ (!) слꙑ бꙑвъшѧѩ въ тебѣ. прѣбꙑлꙑ бѫ (!) до (дьнес)ьнѣго дьне М Мт 11.23 З отъ толѣ до дьнесьнѣго дьне. ꙇ до прішествіѣ его. свѧтѫѭ жрътвѫ съвръшенѫ творітъ К 8а 27 на н҄емꙿже мѣстѣ до дьн҄ешьнꙗаго дьне цѣлꙿбꙑ многꙑ творꙙтъ сꙙ С 532.11 панцѫ велкѫ дъждънꙑмъ водамъ  ѹднѫ  мꙿного могѫштѫ вьмѣштат водъ сътвор въ манастꙑр. ꙗже  стотъ до днешꙿнꙗаго С 552.18 мѣсто ѹбо свꙙтааго пештерꙑ. погѹбьно  беꙁ вѣст бꙑстъ ... тако бо  до дьн҄ешьн҄ꙗго дьне стъ С 217.22 с же гласъ до дьнесьн҄ѣаго вьпѭтъ събраѭште сꙙ. въ прѣславънъ тъ день памꙙт стааго конона С 35.4 дрѹꙁї же съсѫд крьажьн въ то мѣсто жде бѣахѫ положен сѫтъ до дꙿнешьн҄ѣго С 53.10 до ꙃѣла ἕως σφόδρα Извънредно много, съвсем ї не отъїм отъ ѹстъ моїхъ словесе їстіньна до ѕѣла СП 118.43 до коньца παντελῶς, μέχρι τέλους, ἄπ᾿ ἄκρου εἰς τέλος, εἰς ἄκρον, εἰς τὸν αἰῶνα, τελείως Докрай, до свършването на нещо напълно, изцяло, съвсем, винаги, завинаги [при наличие на отрицание — никога] мене моего рад прѣтръпѣвꙑ же до коньца сь спнъ бѫдетъ М Мт 10.22 З, А. Срв.Мт 24.13 М, ЗI, А, СК;Мк 13.13 М З ꙁане твортъ м трѹдъ въдовца с. да мьщѫ еѩ да не до коньца прходѧшт ꙁастотъ мене М Лк 18.5 З А СК вьꙁлюбль своѩ сѫщѧѩ во вьсемь мрѣ. до коньца вьꙁлюб ѩ М Йо 13.1 прѧст(н) бо хо(у б)бꙑхомъ. аще ꙋбо (п)око съл(ѣ) его до конъца ꙁвѣст .. н(ъ) ѹдръжмъ Е 8а 18 ѣко не до конъца ꙁабьвеъ бѫдетъ ніштеі. тръпѣнье ѹбогꙑ не погꙑбнетъ до коньца СП 9.19 ѡтъвраті ліце свое да не відітъ до конъца СП 9.32 красота въ десніці твое до конъца СП 15.11 ї ѹтвръді сѩ въ вѣкъ жвъ бѫдетъ до конъца СП 48.10 бо гь вьселтъ сѩ до коньца СП 67.17 дшь ѹбогꙑхъ твоіхъ не ꙁабѫді до коньца СП 73.19 не до коньца прогнѣваетъ сѩ. ні вь вѣкъ враждѹетъ СП 102.9 доколѣ гі ꙁабѫдеш мѧ до коньца СЕ 73b 17—18 пострадахъ  сълѧхъ сѧ до конꙿца СЕ 76а 15 постже же въ ніхъ гнѣвъ до коньца К 3b 26 нъ же сътрьптъ до коньца. тъ съпасетъ сꙙ С 71.1 даждъ м ѹбо тръпѣн. да до коньца осрамтъ сꙙ С 231.28 нъ елма же тꙑ хоштеш дръжат сꙙ нам. то  до ньца [погр. вм. коньца, Заимов, Капалдо, с. 475, бел. под линия] ꙗко ловѣколюбьць С 507.5 молшꙙ го прѣбꙑт отроковц ѹ н҄его в҃ дьн. дон҄елже до коньца свободтъ сꙙ отъ бѣса С 520.15 помꙑшлꙗѧ  боѧ сꙙ. да како въ отъаан прѣбꙑвъ. до конꙿца дшѫ своѭ погѹбтъ С 527.13 погѹбтъ мꙙ пагѹбьнааго врага бѹра до коньца С 528.21 до облꙗ εἰς πλησμονήν До насита хлѣбъ аг҄лъ ѣстъ лкъ. брашно посъла імъ дообільѣ (=до обільѣ, Север., с. 101, бел. под линия) СП 77.25 отъ горꙑ до нꙁъ μέσον От горе до долу, по цялата дължина ꙇ слъньцю мръкъшю. ꙇ катапетаꙁма цръковнаѣ. раꙁдъра сѧ. на дъвое отъ горꙑ до нꙁъ З Лк 23.45 отъ горꙑ дож  до долѹ ἀπὸ ἄνωϑεν ἕως κάτω [вар. ἐπάνωϑεν ἕως κάτω] От горе до долу, надлъж бꙑстъ по обꙑаю молꙙштѹ сꙙ мѹ въ полѹношт вдѣт юношѫ красъна ... въ котꙑгѫ льнѣнѫ. раꙁдъранѫ отъ горꙑ дож  до долѹ С 187.6 покланꙗт сѧ до ꙁемл҄ѧ ποιέω μετάνοιαν Покланям се, правя метани по време на молитва въводтъ  къ олътарю. ꙇ покланѣетⷭ҇ъ до ꙁемⷧ҇ѧ прⷣ҇ѣ стъⷨ҇і олътаремь. ꙇ лобъжетъ еваћле СЕ 96а 5 М З А СК Б ЗП О Н У Е СП СЕ К С Р ЗЛ МЛ П2 Гр ἕως μέχρι ἄχρι εἰς πρός ἐπί μετά κατά πλείω Нвб до ОА ВА Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА