Старобългарски речник
дльгъ 
дльгъ -ꙑ прил срав 1. Дълъг, с голяма дължина да навꙑкнѫтъ же свѣтълꙑѧ домꙑ дѣлаѭтъ.  пространꙑѧ пртворꙑ.  длъгꙑѧ дворꙑ С 416.7  гла мѹ обло ꙗждъ. хоштеш бо се на пѫть отт длъгъ С 558.7 жде л л дьльжа сло (...) гѹбꙙ раꙁѹмь МЛ 1а 27 2. Продължителен, който трае дълго съматраше ко б прмꙑшл҄ен ꙁобрѣст. да б длъгѫ  лютѫ мꙿ. сътворлъ съмрьть С 88.30 глаголат къ богѹ любꙙ въ мльан.  ѹмьнꙑ ꙁракъ. дльгꙑмъ трьпѣнмъ оштаѧ С 289.2  болꙙштꙙ  ѹдрѫенꙑ отъ длъгааго врѣмене страстьнааго. падаахѫ прѣдъ ногама стааго С 557.3 прѣтръпѣвъшїмъ въ алꙿьбахꙿ  молтвахъ. на длъгꙑ дьн С 53.24 на длъꙃѣ ἐπὶ πολύ Много дълго мол҄ѫ т сꙙ маж м срьдьце на дльꙁѣ. да м прѣстанетъ одръжꙙштꙗ мꙙ болѣꙁнь С 516.20 на дльꙃѣ врѣмен ἐπὶ χρόνον, ἐπὶ μήκιστον χρόνον Дълго, дълго време  не хотѣаше на длъѕѣ врѣмен. послѣд же рее вь себѣ аште  ба не боѭ сѧ  лвкъ не срамлѣѭ сѧ М Лк 18.4 З А СК на дльꙁѣ врѣмен же съ села напрасно въшедъ въ домъ сво С 169.8 М З А СК С МЛ Гр μακρός μήκιστος πολύς τὶς длъгъ Нвб длъг диал ВА Дюв МлБТР ДА длъгий остар НГер дълъг ОА ВА АК Бот НТ ЕтМл МлБТР ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА Срв Длъгнево МИ Дълги дел МИ Дългоделци МИ Дълго поле МИ СНМБ Долг рит МИ ВП,ТО Длего̀ МИ Длѐгото МИ Длѐгу МИ ГХ,МИМ Дългуто МИ КМл,СБТК Дльогото блато МИ Дльоги колиби МИ АС,ТУС Дльог чаир МИ Дльога нива МИ БМС Длъга̀рски ФИ Длъгдимов ФИ СтИл,РЛФИ