Старобългарски речник
дльготрьпѣль 
дльготрьпѣль -ꙗ ср Голямо, неизчерпаемо търпение; великодушие, снизходителност не прде бо въ прьво пршьств. мѫт  каꙁнь сьтворт невѣрьнꙑмъ. нъ въсхотѣ длъготрьпѣлїмъ.  трьпѣньмъ. наставт ꙁаблѫждъшхъ на стнѫ С 481.12—13 Изч С Калка от гр μακροϑυμία длъготрьпѣл Нвб Срв дълготърпение остар РБЕ