Старобългарски речник
дльготрьпѣлвъ 
дльготрьпѣлвъ -ꙑ прил Който има много голямо търпение; дълготърпелив, великодушен, снизходителен гь же дльготрьпѣлвъ сьі. бѣсꙑ проганꙗаше С 481.16 блаженꙑ же кодратъ длъготръпѣлвъ тръпꙙ болѣꙁн С 116.23 Изч С Калка от гр μακρόϑυμος длъготръпѣлвъ Нвб дълготърпелив книж ОА МлБТР БТР РБЕ