Старобългарски речник
длъжьнъ 
длъжьнъ -ꙑ прил 1. Който дължи нещо [пари, сума] првѣсѧ емѹ длъжьнкъ еднъ. длъженъ тъмоѭ талантъ А Мт 18.24 мьнте л ѣко т длъжьнѣше бѣшѧ. пае вьсѣхъ лкъ жвѫштхъ въ ерлмѣ М Лк 13.4 З днъ длъжьнъ пꙙтѭ сътъ сьребрьнкъ. а дрѹгꙑ пꙙтѭ десꙙтъ С 393.21 такожде многашд  о дльжьнꙑхъ мѣнмъ бꙑватъ С 494.2 2. Задължителен, дължим, подобаващ ꙇ жв  по твоемѹ ѹгожденью. длъжънѫѭ тебѣ хвалѫ. благодѣанемь въꙁдаѭща СЕ 24b 10 длъжьнъ [бꙑт] a) ὀφείλω, χρεωστέω Дължа някому нещо, задължен съм же клънетъ сѧ ꙁлатомь црквнꙑмъ длъженъ естъ М 23.16 ЗI ꙇже бѣ длъженъ емѹ съто пѣнѧѕъ М Мт 18.28 ЗI А СК  ꙁа сѧ длъжън(ъ е)стъ Е 10а 11 длъжьнъ бѣ адамъ сьмрьтьѭ.  дръжмь бѣ дꙗволомъ С 494.7  тꙑ длъжънъ м с въ сво жꙁн многꙑ дльгꙑ С 393.27—28 b) ὀφείλω + Inf., προσήκει + Dat. cum inf. Всъчет. с инф. на друг глагол. Принуден съм, трябва, необходимо е да извърша действието, означено с инф. на глагола еже длъжън бѣхомъ сътворт сътворхомъ М Лк 17.10 З, А, СК. Срв. ССIIa 4—5 мꙑ ꙁаконъ мамъ  по ꙁаконѹ нашемѹ длъженъ естъ ѹмьрѣт М Йо 19.7 З, А, СК. Срв. С434.22 сего рад ѹбо  мꙑ дльжꙿн смъ трьпѣт ꙁълꙑхъ ловѣкъ прѣштеньꙗ С 482.4 ꙁа сего раді длъженъ естъ вьсѣкъ кнѫꙁъ не обінѹѩ вьсѣхь ... проѹат К 2а 9 длъженъ естъ вьсѣкъ кръштенꙑ. самъ себе іста хрант К 2а 39 М З А СК Е СС СЕ К С Гр ὀφείλων ὀφειλόμενος ὀφειλέτης дльжьнъ длъжънъ длъженъ Нвб длъжен ОА ВА АК Бот Дюв НГер ЕтМл МлБТР ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА длъжний остар НГер дължен остар диал ВА