Старобългарски речник
длъжьнкъ 
длъжьнкъ -а м Длъжник првѣсѧ емѹ длъжънкъ еднъ. тъмоѭ таланътъ М Мт 18.24 З А СК ꙇ отъпо(у)ст намъ длъгꙑ нашѧ. ѣко  мꙑ отъпѹштаемъ длъжънкомъ нашмъ М Мт 6.12 З, А, СК. Срв.Лк 11.4 М З СК дъва длъжьнка бѣсте ꙁамодавъцѹ етерѹ М Лк 7.41 З, А. Срв. С393.20 ѹбогъ же нѣкꙑ тъгда пршъдъ въ манастꙑрь. плаꙙ  рꙑдаѧ глаголааше длъжнка мѣт блꙁъ не мошт же сꙙ мѹ мъ скѹпт С 551.28 М З А СК С Гр ὀφειλέτης χρεοφειλέτης ὀφείλων длъжънкъ длъжнкъ Нвб длъжник ОА ВА Бот НТ НГер ЕтМл МлБТР ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА дължник ВА