Старобългарски речник
дꙗконъ
дꙗконъ
-а
м
Дякон, църковен служител, помощник на свещеника
стѹю мⷱ҇кѹ теофла дакона
А
141а 11
повелѣ вратарѹ прꙁъват дꙗкона флеа
С
244.14
дꙗконе флеа. вдш двѧѧ сѧ коꙁꙑ лен
С
224.16
Изч
А
С
От
гр
διάκονος,
διάκων
даконъ
Нвб
диякон
църк
остар
ВА
дякон
църк
ОА
ВА
АК
Бот
Дюв
НГер
ЕтМл
МлБТР
ЕтБАН
БТР
АР
РБЕ
ДА
Срв
Дяконово
МИ
ПК,Пр. в им
Дяконов
ФИ
СтИл,РЛФИ