Старобългарски речник
дꙗконса 
дꙗконса -ꙑ ж Служителка в християнски храм, дяконка, дякониса. В първите векове — благочестива жена, която подготвяла лицата от женски пол за приемане на Светото кръщение; наричана в апостолския век още и вдовица [1 Тим 5.9—10] жена нѣкто кападокса родомъ васлна же менемь. дꙗконса сѫшт прде въ ерѹсалмъ С 297.28 дꙗконса ѹбо много творѣаше спѣшен. того вѣрѫ прѣложт.  прстрот къ вьсѣьстѣ црькъв С 298.3—4 се же аꙁъ отъ тоѧ самоѧ слꙑшахъ дꙗконсꙑ васлнꙑ С 299.29 Изч С От гр ἡ διάκονος Нвб дякониса църк ОА РБЕ