Старобългарски речник
дꙗволъ
дꙗволъ
-а
м
Дявол, сатана, зъл дух
тъгда поѩтъ і дꙗволъ вь стъꙇ градъ. ꙇ постав і на крлѣ цръкꙿвьнѣемъ
З
Мт 4.5
А
СК
Б
ꙇдѣте отъ мене проклѧт въ огнъ вѣнꙑ. ѹготованꙑ дѣволѹ анћломъ его
М
Мт 25.41
З,
А, СК. Срв. СЕ55b 6,
С4.14
вьꙁведенъ бъⷭ҇ с. дхмъ въ пѹстꙑнѭ скѹстъ сѧ отъ дѣвола
А
Мт 4.1
СК
поставі на нъ грѣшьніка. дьѣволъ да станетъ о деснѫѫ его
СП
108.6
тѧ вꙿсемѹ ꙁълѹ въставтелѣ дѣволе ... ꙁаклнаѭ тѧ дше нестꙑ
СЕ
55а 11
тꙑ ꙁапрѣт нꙑнѣ. вьгнѣждьшюмѹ сѧ въ рабъ тво. протвьнааго дѣвола
СЕ
56а 14
ꙇбо тогда. егда пріѩтъ тѣло іюда. въскоі въ нь дьѣволъ
К
8а 33
прстѫп дꙗволъ. ѹподобвъ сꙙ ꙁмї прѣльст ѭ
С
9.14
многоглавънꙑ же многообраꙁънꙑ ꙁм. дꙗволъ
С
186.13
вѣдѣ аꙁъ ꙗко отъврьже сꙙ дьꙗвола
С
265.23
дрѣвомъ прѣбра адам дꙗволъ. кръстомъ ѹдолѣ дꙗволѹ хс
С
489.19
дꙗволъ же прѣобраꙁѹетъ сѧ въ ангела свѣтъла
Х
II Аа 21
а дѣволъ ꙁоветъ гѫсльм плѧсьц пѣсм непрѣꙁннам
Р
II 4.23—24
ненавдѧ ка дьѣволъ
Р
II 4.33
М
З
А
СК
Б
У
СП
СЕ
К
С
Р
Х
От
гр
διάβολος
Превежда и гр.
σατανᾶς
дьꙗволъ
дѣволъ
Нвб
дявол
ОА
ВА
АК
Бот
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
МлБТР
ЕтБАН
БТР
АР
РБЕ
ДА
диавол
МлБТР
гявол
диал
НГер
ДА