Старобългарски речник
дꙗволовъ
дꙗволовъ
прил
притеж
На дявола; дяволов, дяволски
ꙗко на сѫдшт пакостьнка не подвже сꙙ тво съмꙑслъ. нъ пае крѣпѣ бꙑстъ. да прѣжде же отъ дрѹжнꙑ отътръгъше. лютꙑѧ беꙁмлоствꙑѧ слѹгꙑ дꙗволовꙑ
С
64.4
съкрѹшшꙙ кѹмра. крꙿстшꙙ сꙙ. прокъ же хъ днае не покорꙙште сꙙ. по дꙗволовѣ слѣ
С
35.19
ꙁбавꙙ въсѫ дшѫ клатꙙштѫ сꙙ въ горест даволовѣ
С
143.19
проповѣдмъ ѹмрьштвень дꙗволово нестꙑхъ бѣсъ плѣн҄ен
С
479.15
вьскрѣснꙑ дьнь ... раꙁорень сьмрьт. побѣждень дꙗволово
С
486.29
дьньсь раꙁор сꙙ дꙗволово протвьство ... адоваꙗ побѣда ꙁꙿеꙁе
С
487.2
Срв.
С488.29
Изч
С
Гр
τοῦ διαβόλου
даволовъ
Нвб
дяволов
остар
ОА
НТ
НГер
МлБТР
ЕтБАН
АР
РБЕ
дяволовий
остар
НГер
Срв
Дяволов
ФИ
СтИл,РЛФИ