Старобългарски речник
дра
дра
-ꙑ
ж
Съдрано, скъсано място на плат, дреха; дупка
ꙇ нктоже прставленѣ плата не бѣлена. не прставлѣетъ рꙁѣ ветъсѣ. аште л же н въꙁьметъ конецъ отъ неѩ новое. отъ ветъхааго. ꙇ горьш дра бѫдетъ
М
Мк 2.21
З.
Срв.Мт 9.16
Изч
М
З
Гр
σχίσμα
дрѣ
Нвб
Срв
дирка
’шарка на дреха’
ж
диал
РБЕ
ДА
дера
’късам’
несв
[съ]дран
’скъсан’
ОА
РБЕ