Старобългарски речник
дра 
дра -ꙑ ж Съдрано, скъсано място на плат, дреха; дупка ꙇ нктоже прставленѣ плата не бѣлена. не прставлѣетъ рꙁѣ ветъсѣ. аште л же н въꙁьметъ конецъ отъ неѩ новое. отъ ветъхааго. ꙇ горьш дра бѫдетъ М Мк 2.21 З. Срв.Мт 9.16 Изч М З Гр σχίσμα дрѣ Нвб Срв дирка ’шарка на дреха’ ж диал РБЕ ДА дера ’късам’ несв [съ]дран ’скъсан’ ОА РБЕ