Старобългарски речник

домд

домд -ꙗ м ЛИ Диомидий — име на зъл дух вдѣшꙙ вьнеꙁаапъ сковъша с кръага. два мрана люта ... краахѫ повѣдаѭшта своꙗ мена. овъ глаголааше аꙁъ смъ дѡмді. дрѹгꙑ глаголааше аꙁъ смъ кѹтонъ С 52.30 Изч С Гр Διομήδης дѡмді