Старобългарски речник
доклтꙗн҄ь 
доклтꙗн҄ь прил притеж ЛИ Диоклецианов, на Диоклециан въ шесто на десꙙте лѣто дѡклтꙗнꙗ цѣсарьства С 535.1 Изч С дѡклтꙗнь