Старобългарски речник

додѵмъ

додѵмъ -а м ЛИ Дидим — християнин, умр. мъченически в Сирия. Пр. на 11 септември аї стрстъ стхъ м̑нкъ. дѡдѡра.  дѡдѹма Е 29б 5 Изч Е Гр Δίδυμος дѡдѹмъ