Старобългарски речник
днаронъ 
днаронъ -а м Динар — сребърна римска монета, равна на 10, а по–късно на 16 аса. Съдържа 4.55 г сребро. Начало на сечене — 269 г. пр. н.е же къ днѹѹм на десꙙте асѹ пршъдъшмъ. то жде давъ днаронъ С 438.2 Изч С От гр δηνάριον Вж. при днар҄ь Нвб