Старобългарски речник
днар 
днар -ꙗ м Динар — сребърна римска монета, равна на 10, а по–късно на 16 аса. Съдържа 4.5 г сребро. Начало на сечене — 269 г. пр. н. е тѣмь оно тьмѫ талантъ нарее богъ. ꙗже къ владꙑцѣ съгрѣшенꙗ. а с р҃ днар. прост р҃ днар С 407.20 елма бо прѣдаѧ  поврьже тр десꙙт днар С 414.21 с стъ крьвь ѡ юдо. ѭже прода на трехъ десꙙтехъ днар С 419.22 Срв. С419.27—28 Изч С От гр δηνάριον Превежда и гр. ἀργύριον Вж. при днар҄ь Нвб