Старобългарски речник
дмос 
дмос -ꙗ м Надзорник, началник на стража дмос же стоꙗаше дръжꙙ кѹмрь жрътвънꙑ. не съмѣаше къ комѹ блꙁъ прстѫпт. нъ самъ прѣдъ вьсѣм дмѡс ꙁѣ отъ него С 138.24, 27 пакꙑ дмос рее пока сꙙ.  отьньмѣмъ гвоꙁдѧ С 141.4 Изч С От гр ὁ δημόσιος дмѡс Нвб Ø