Старобългарски речник
дмос
дмос
-ꙗ
м
Надзорник, началник на стража
дмос же стоꙗаше дръжꙙ кѹмрь жрътвънꙑ. не съмѣаше къ комѹ блꙁъ прстѫпт. нъ самъ прѣдъ вьсѣм дмѡс ꙁѣ отъ него
С
138.24, 27
пакꙑ дмос рее пока сꙙ. отьньмѣмъ гвоꙁдѧ
С
141.4
Изч
С
От
гр
ὁ δημόσιος
дмѡс
Нвб
Ø