Старобългарски речник
двъ 
двъ -а м Чудо, нещо учудващо, смайващо дівъ бо тварі прінесъ прѣспѣѭштъ. мѣрѫ тварі К 10а 10 двъ творт ἐκπλλήσσω Удивлявам, смайвам дівъ творітъ ѹмѹ. ꙁемлѣ вісѧшті повелѣньемь на водахъ К 10а 3 Изч К Гр ϑαῦμα дівъ Нвб Срв дивност ж дивя се св дивен прил ОА РБЕ