Старобългарски речник
десѧть 
десѧть - ж Десет, десетица ꙇ въходѧштю емѹ вь еднѫ весь. сърѣте  десѧть прокаженъ мѫжъ М Лк 17.12А тъгда ѹподобтъ сѧ цсрстве нбское десѧт дѣвъ М Мт 25.1 Срв. С368.26 прде же пръвꙑ глѧ г. мънсъ твоѣ прдѣла десѧть мьнасъ М Лк 19.16А бѫд область мꙑ надъ десѧтьѭ градъ М Лк 19.17 З А въꙁьмѣте ѹбо отъ него талантъ.  дадіте мѫщѹмѹ десѧть таланть А Мт 25.28 Срв. С370.3, С377.22  варꙙштꙋ ност брашъно дѣлател҄емъ десꙙт пьпрштъ въ дал҄ꙙ отъ манастрѣ С 284.29  съ таковꙑмъ велкꙑмъ покаꙗнмъ сповѣдаѧ сꙙ до десꙙт лѣтꙿ въ пештерѣ то С 528.23 Десет души, десетте, десетимата. ꙇ слꙑшавъше десѧть наѧ сѧ негодоват. о ѣковѣ. ꙇ оанѣ М Мк 10.41 З А СК ꙇ слꙑшавъше десѧт. негодовашѧ о обою братрѹ М Мт 20.24 ЗI; В състава на сл. числ еднꙑ же на десѧте ѹенкъ. ꙇдѫ въ галлеѭ. въ горѫ ѣможе повелѣ мъ съ М Мт 28.16 З А СК дꙿнѣм бо на десꙙте ꙁвѣꙁдъ кланꙗхѫ сꙙ мѹ С 389.24 сѣде на веер съ обѣма на десѧте ѹенкома свома СЕ 46b 5 отꙿпѹст го пѫтемъ свомъ т благословествъ. проваждаѧ же го до пꙙт на десꙙте попрштъ С 527.18 гребъше же ѣко дъва десѧтѣ  пѧть стад М Йо 6.19 З  прꙁвавъше бестѹднѫ женѫ  блѫднѫ. дашꙙ е два десꙙт ꙁлатцъ С 515.2 ꙗкоже по двѣма десꙙтьма  трьмь десꙙтьмь рьнцемъ к немѹ прходт С 519.8 ꙇ тъ бѣ съ ѣко тремъ десѧтемъ лѣтъ нанаѩ М Лк 3.23 ꙇ повръже трі десѧті съребрьнікъ К 5b 28 повелѣ ште  пае бт ѧ. дондеже ꙁмѣн къждо по трьмь десꙙтьмь к҄ентѹронꙑ бмомъ же стꙑмъ С 178.14 рѣшѧ же юде. етꙑръм десѧтꙑ  шестѭ лѣтъ. съꙁъдана бъіс цркꙑ с М Йо 2.20 етꙑрі десѩт лѣтъ негодовахъ рода того СП 94.10 по етꙑрехъ десѧтехь дьнь К 14а 25 вь етꙑрехъ десꙙтехꙿ лѣтѣхъ С 290.15 еднъ бѣ длъженъ пѧтѭ сотъ днарь. а дрѹгꙑ пѧтьѭ десѧтъ М Лк 7.41 З А вь вьсь отъстоѩштѫ стад шесть десѧтъ отъ ꙇма М Лк 24.13 З, А. Срв. С471.19 с бъ. повелѣвъ въпадаѭщмъ въ грѣхꙑ. седмь десѧтъ кратъ.  седмцеѭ СЕ 75b18 сьде лежтъ мость рьгѹбꙑлꙗ бꙑвꙑ пр() сѵмеонѣ цр  пр петрѣ цр ос(м)ѭ на десѧть лѣть сꙑ оставвъ рьгѹбꙑльство МН девꙙть десꙙтꙑѧ  девꙙть. агг҄ельскꙑѧ овьцꙙ. клеврѣта ждѫтъ адама С 470.21 л кꙑ цсръ дꙑ къ номѹ цсрю. сънт сѧ на брань. не сѣдъ л прѣжде. съвѣштаваатъ аште сльнъ естъ. съ десѧтѭ тꙑсѫштъ сърѣст грѧдѫштааго. съ дъвѣма десѧтъма (тъ)тꙑсѫштама на нь М Лк 14.31 оба на десѧте οἱ δώδεκα Дванадесетте най–близки ученици и последователи на Исус Христос, дванадесетте апостоли тома же еднъ отъ обою на десѧте нарцаемꙑ блꙁнецъ. не бѣ тѹ съ нм М Йо 20.24 А О се юда еднъ отъ обою на десѧте прде М Мт 26.27 З, А. Срв.Мк 14.43 М З тогда шедъ едінъ отъ обою на дедесѧте (погр. вм. десѧте, Курц, Вайс, с. 61, бел. под линия) наріцаемꙑ іюда іскаріотъ К 4а 16 Срв. С407.25 М З А СК Б О Н У СП СЕ К С МН Гр δέκα десꙙть десѩть Нвб дѐсет ОА ВА АК Бот НТ ЕтМл МлБТР ЕтБАН БТР АР ДА дѐсят остар ОА ВА Дюв НГер