Старобългарски речник
декапольскъ
декапольскъ
-ꙑ
прил
МИ
Декаполитски, декаполски
ꙇ пакꙑ шедъ съ. отъ прѣдѣлъ тѵръскъ сѵдоньскъ. прде на море галлеско. междю прѣдѣлꙑ декапольскꙑ
М
Мк 7.31 [в
З
погр
декапельскꙑ]
Изч
М
З
А
СК
Б
Гр
τῆς Δεκαπόλεως
декапельскъ
