Старобългарски речник
дворъ 
дворъ -а м 1. Оградено място около сграда, двор петръ же дѣаше по немь ꙁ далее. до двора архереова ꙇ въшедъ вънѫтрь сѣдѣаше съ слѹгам. вдѣт коньнѫ М Мт 26.58 З А СК вьꙁгнѣштъшемъ же огнъ по срѣдѣ двора. ꙇ въкѹпѣ сѣдъшемъ мъ. сѣдѣаше петрь по срѣдѣ хъ М Лк 22.55 З да навꙑкнѫтъ же свѣтълъѩ домꙑ дѣлаѭтъ.  пространꙑѧ пртворꙑ.  длъгꙑ дворꙑ. ꙗко не мѣ хс кде главꙑ подъклонт С 416.7 гнѣваѧ сꙙ бе нѹ. нападаѧ на сьрѣтаѭщтꙙѧ го.  ѹстрьм сꙙ на вьнѫтрьнї дворъ  вьлѣꙁе въ ꙗтъхѹльнцѫ С 565.21 вь пръвѣѣмъ ѹбо дворѣ не вдтъ н дꙿного. въ въторѣѣмъ же бꙑвъ обрꙙштетъ флоѳеа С 555.9 сокаѧ стѣшꙙ васъ сѫтъ ... ꙗко въ дворѣхъ ꙁакалаѭтъ стѣ на сьнѣден ловѣкомъ. а не бѣсомъ С 116.3 2. Място, където живее, обитава някой; двори смꙿ же ведомомъ бꙑвъшемъ въ амемѹрꙿмннъ дворъ. вьꙁвѣстшꙙ мꙋ о нхъ С 59.2 Селения, райски селения. егда крѣпкꙑ ѹорѫжь сѧ хрантъ сво дворъ. вь мрѣ сѫтъ мѣнѣ его М Лк 11.21 З се нꙑнѣ блсвꙇте гѣ. вьс раб гні. стоѩштеї въ храмѣ гнꙇ. въ дворѣ домѹ ба нашего СП 133.1 пролꙑ на нѩ гнѣвъ твоі. ї ѣрость гнѣва твоего да ꙇметъ ѩ. бѫдꙇ дворъ ꙇхъ пѹстъ. ї вь селѣхъ їхъ не бѫді же жіветъ СП 68.26 блаженъ егоже ꙁбъра  пріѩтъ. въселтъ сѩ вь дворѣхъ твоꙇхъ СП 64.5 овьь дворъ αὐλὴ τῶν προβάτων Кошара не въходѧ двьрьм въ дворъ овь. нъ прѣлаꙁѧ нѫдѹ. тъ татъ естъ  раꙁбонкъ М Йо 10.1 З А М З А СК СП СЕ С Гр αὐλή περίβολος ἔπαυλις οἶκος Нвб двор ОА ВА АК Бот НТ Дюв НГер ЕтМл ЕтБАН МлБТР БТР АР РБЕ ДА Срв Двора МИ КП,МИРазл Двора МИ НК,ТТроян Дворище МИ ПК,Пр. в им Дворньо ЛИ Дворньов ФИ Дворнев ФИ СтИл,РЛФИ