Старобългарски речник
двꙃат 
двꙃат -двжѫ -двжеш несв двꙃаѭ -двꙃаш 1. Движа, привеждам в движение нещо есо ꙁдете въ пѹстꙑнѭ вдѣтъ. трьст л вѣтромъ двжемꙑ М Лк 7.24 З  пакꙑ въꙁдвꙁаетъ крстъ ...  пакꙑ пѣвъц поѫтъ ... по вторѣмъ ... двꙁаетъ крстъ Е 31а 17 етеръ бо вѣтръ страха вьнѣ вьвѣавъ. ꙗкоже лстомъ вьсѣмъ естьствомъ двꙁааше С 472.18 Прен.Водя се от някаква сила. не раꙁѹмѣшꙙ о деснѫѭ отца съдꙙштааго ...  словесемь днѣмь двжѫшта С 334.11—12 2. Безпокоя някого, създавам му затруднения прде еднъ отъ архсѵнагога глѧ емѹ. ѣко ѹмьрѣтъ дъшт твоѣ не двж ѹтелѣ М Лк 8.49 З А СК М З А СК Е С Гр σαλεύω φέρω σκύλλω двꙁат Нвб движа ОА ВА Бот МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА