Старобългарски речник
двжмъ 
двжмъ -ꙑ прич прил Който може да се движи, придвижва; движим  водꙑ же. тъгда ꙁнесошꙙ жвотьнꙑ двжмꙑ С 495—23 Изч С Гр κινούμενος Нвб движим ОА ВА МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР движимий остар ВА