Старобългарски речник
даꙗт 
даꙗт -даѭ -даш несв 1. Давам, предавам кто вдѣ л кто слꙑша къде ловѣка ловѣков творьца ловѣкомъ даѭшта. беꙁаконꙿнкъ правьдьнка.  творьца ꙁакономъ обѣштаватъ сꙙ дат С 453.6 пѫтемъ же. ѧже хотѣаше скврьнавꙑ сї. аменѹръмн. ѹбвааше. дрѹгꙑѧ же въ роботѫ даꙗше свомъ бол҄ѣромъ. дрѹгꙑѧ же вь темнцѫ отъпѹштааше С 58.1 вь стѫѭ неⷣ҇лѭ вьскрѣш (....) бо естъ праꙁдь (....) і жꙁнь стаѣ. вь (..)же сѧ даетъ благоволеньімь бжіе тѣло Р II 3.24 Предоставям, давам за известно време. прведе дрѹго клюсꙙ.  рее емѹ. се т даѭ на подръжан. нъ гда хоштѫ  трѣбѹѭ го да  помѫ С 552.5 2. Подавам, давам, предлагам [храна, питие] премъ же пѧть хлѣбъ  обѣ рꙑбѣ. вьꙁьрѣвъ на небо благослов ѩ.  сълом  даѣше ѹенкомъ прѣдъложт народѹ М Лк 9.16 З. Срв.Мт 26.26 М, З, А, СК;Мк 6.41 М, З;Мк 8.6 М, З;Лк 24.30 М А О ꙇ даѣхѫ емѹ пт оцътъно вно. онъ же не прѩтъ М Мк 15.23 З А СК  желааше насꙑтт рѣво свое отъ рожецъ ѩже ѣдѣахѫ свнѩ.  нктоже не даѣше емѹ М Лк 15.16 З А СК повелѣ ... не дат нкомѹже отъ крьстꙗнъ въходт к н҄ма. н пштꙙ ма даꙗт С 181.30 Раздавам. рее же гъ къто ѹбо естъ вѣрънꙑ прставьнкъ  мѫдрꙑ. егоже поставтъ гъ надъ елѣдѭ своеѭ. даѣт вь врѣмѧ жтомѣрене М Лк 12.42 З 3. Подарявам, дарявам, давам аште ѹбо вꙑ лѫкавьн сѫште. ѹмѣете даанѣ блага даѣт ѧдомъ вашмъ. кольм пае отцъ вашъ же естъ ннбсехъ М Мт 7.11 З благъ мѫжь млѹѩї даѩ СП 111.5 сьрꙙштамъ го дѫшта на жрѣбꙙт.  ждовъско облаѭшта беꙁѹм. а странамъ даѭшта свꙙтость С 341.11 не на сꙙ надѣмъ сꙙ. нъ на даѭштааго намъ дарꙑ лколюбвааго ба С 522.25 нѣстъ бо нкꙑ же трѹдъ на (ш.) тьенъ твое мⷧстън. ѭже тъ даеш бе мо троце Р VII 4.10—11 4. Плащам, заплащам прстѫпшѧ ... къ петров  рѣшѧ. ѹтель вашъ не даетъ л ддрагма М Мт 17.24 З А СК Заменям, разменям. правьднꙑ ... гла мъ ѹвѣштаваѧ. не даꙗт дара бжꙗ на кѹпл҄ С 518.14 Подкупвам, давам подкуп. блаженꙑ кодратъ ... прходѧ къ тъмньнѹѹмѹ стражѹ.  къ вономъ. даѧ мъ много ꙁлато. беꙁ сѹмьнѣнꙗ ꙁатворенѣ тѹ брат слѹжаше С 98.18 5. Предавам [на страдания, мъки и под.] се естъ тѣло мое даемое ꙁа вꙑ М Лк 22.19 З гь нашꙿ ...  плешт сво даꙗше на ранꙑ. по пророьскѹмѹ С 481.3 6. За растение — раждам, давам плод ꙇ дрѹгое паде на ꙁем добрѣ. ꙇ даѣше плодъ въсходѧ  растꙑ М Мк 4.8 7. Давам съгласие, разрешавам да се извърши нещо сѫд осѫжденъ ѣко осѫждена сѫдьѭ. въ погребенъе даетъ К 14b 19 Срв. С453.9 С отрицание — не позволявам, забранявам, не давам.  ꙁапрѣштаѩ не даѣше мъ глат М Лк 4.41  бѣаста лежꙙшт тѣлесѣ стѹю вьнѣ града. не дамѣ вьꙁꙙт сꙙ отъ крьстꙗнъ С 14.25  вдѣшꙙ свꙙтаꙗ сѣдꙙшта.  агг҄ела господьнꙗ стоꙙшта прѣдъ ꙁвѣрьм.  не даѭштѹ прблжт сꙙ м С 184.11 8. В съчет. със съществително име означава действие или състояние, изразено със съществителното ꙁаповѣдь новѫ даѭ вамъ. да любте дрѹгъ дрѹга З Йо 13.34 А СК варвара пѹштаѭтъ. іспръва крестъ осѫжденꙑмъ наѧтъ свободѫ даѣт К 10b 34 бѫд нꙑнѣ съ нам. цѣльбѫ даѩ рабѹ твоемѹ семѹ СЕ 30b 13 десѧтнѫ даꙗт ἀποδεκατεύω Давам дсятък от доходите си като данък поштѫ сѧ дъва кратꙑ въ соботѫ. десѧтнѫ даѭ вьсего елко пртѧжѭ М Лк 18.12 З А СК слѫ даꙗт ἐνδυναμόω Давам, придавам някому сила, мощ; правя способен някого за нещо; укрепвам някого вꙑнѫ на вьсѣ лѣта. сілѫ даетъ родѹ скѹ плодъ творіті К 8а 24 дань даꙗт φόρους δίδομι, τελέω Давам, плащам данък сего обрѣтомъ. раꙁвраштаѭшта ѩꙁꙑкъ нашъ. ꙇ въꙁбранѣѭшта даѣт кесаров дань М Лк 23.2 З въ то лѣто ѹбо аламѹндарь ссскъ. цѣсаръскꙑ санъ вьꙁьмъ. же персомъ дань даꙗхѫ С 291.27 жрьтвѫ даꙗт ϑυσίαν ἐπιτελέω Принасям, давам жертва двѣ жрьтвѣ въ тъ вееръ даꙗшете сꙙ С 450.18—19 жꙁнь даꙗт τὴν ζωὴν κομίζω Давам живот някому  прьво дрѣвесе прѣстѫпьнье раꙁаратъ.  жꙁнь ловѣкомъ датъ С 402.10 даꙗт обѣтованьꙗ δίδωμι συνϑήκας При църковния обряд приемане на монашество — давам обет блюд ѧдо. каковаа обѣтованѣ даеш бѹ СЕ 87b 1—2 [въ] ꙁамъ даꙗт δανείζω Заемам, давам на заем ꙇ въ ꙁамъ дате несоже не аѭще.  бѫдетъ мъꙁда ваша мънога М Лк 6.35 З А СК весь день млѹетъ. і ꙁаемъ даетъ праведьнꙑ СП 36.26 беꙁ лъжꙙ бо стъ рекꙑ. ꙗко млость хвалтъ сꙙ на сѫдѣ.  млѹѧ нішта въ ꙁамъ датъ богѹ С 123.14 раꙁѹмъ даꙗт συνετίζω Вразумявам съкаꙁане словесъ твоїхъ просвѣштаетъ. ї раꙁѹмъ даетъ младенцемъ СП 118.130 даꙗт сѧ М З А СК О СП СЕ К С Р Гр δίδωμι ἐπιδίδωμι χαρίζομαι δωρέω παρέχω κίχρημι τελέω διαιρέω ἀποδίδωμι προτείνω βρύω οἰκειόομαι καταλιμπάνομαι χαλάω ἀφίημι [вар. ἐπαφίημι] ἐάω παραχωρέω συγχωρέω Нвб Вж. при дат